Не знам с какво ги обработваш. Но ако е Фотошоп той си има една опция при сейване "Save as Web". И въпросът не е в бързината (само) на връзката в Интернет. Просто НЯМА монитор, който да показва повече от 72 пиксела на инч. Затова се ядосвам като ми пусна огоромни картинки, които или ми се зареждат 2 дена или изобщо. Кел файда ми е тогава. Просто прекъсвам браузъра и бягам другаде. Запомни ли - Save as a Web или 72 пиксела на инч.
Ако някой иска да си я разпечата тогава е друг проблем - ето бележки, ето и-мейли. Прати му я в TIF формат (примерно, каквато си я свалил от камерата) пък той да си му бере гайлето кога и как ще си я свали. За което не го облазявам.

Но да се върна на същината на темата. Една година точно по това време трябваше да отида до едно врачанско село със семейството. През Петрохан. На едно място дечурлигата и жената хлъцнаха! Аз си гледах пътя, завоите и спирачките... . Па взех та спрях. Кога гледам - над мене такава красота от топли багри. Също като на твоята снимка 1. Досущ.
Закъсняхме за сватбата ама направихме чудо снимки. Не ги знам къде са иначе и аз бих ги постнал.
Като се извинихме на младоженците за закъснението си им обяснихме защо сме закъснели. Те се разсмяха!
После им пратих и снимки от самата сватба но и снимки на гората над Петрохан.


"Красиви сме, но бодем!"