Да ви попитам: били ли сте
с късната есен в парка?
Броихте ли вече пилците?
Аз още съм на листата.

Като жълтици пръснати –
щедро, неподредено.
Било що било по къщите –
тук всичко е пито-платено.

Разхождаме се, говорим си,
очите ми стават влажни.
Есента ми е като любовница,
на която не смея да кажа...

А тя си мисли за някого,
при когото отива след мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Май се забавих дълго.
Зимата иде на среща.
Отдавна да бях си тръгнал,
ама – не се усещам!


rajsun

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн