|
Като малка живеех в малък град на главната улица.На входната врата имахме табелка "Образцов дом".Чудех се дали някой ни е възнаградил с това "звание" или просто тези табелки се купуват и хората с висока самооценка си ги слагат на вратата.Баба ми беше учителка, леля ми най-добрия невролог в околността, а баща ми и майка ми бяха "инжинее"-както тогава ги наричах поради неспособността ми да казвам "р", така че определено си я заслужавахме.Само че има малка разлика между "образован дом"- тоест с хора, които са образовани и "образцов дом"-хора, които са за пример.Но както и да е...Сега нямаме такава табелка.Не знам дали защото майка ми беше първата жена, развела се с мъжа си и отишла да живее в друг град, или защото просто тези табелки вече не са от значение.
Ядосвам се на хора, които се интересуват от това "какво ще си помислят другите", като в числото на другите влизат "съседи, познати, непознати, роднини и въобще хората, които ни познават лично или индиректно. Странното е, че това го има и до днес и вероятно ще го има и за в бъдеще.В обществата винаги е имало норми, някои от тях дори са се превърнали в закони, защото са важни-от тях зависи благополучието, здравето и дори щастито на околните.Тях трябва да ги има, защото човек не е дораснал до степен, до която да може да си налага сам да спазва някои съществени правила.Но има и едни други норми, много дразнещи, дребни и много вредни, които се загнездват в обществото и властват над живота на много хора.Когато отивах на гости при баба, тя ми казваше "Защо се обличаш така с тези широки панталони.Защо не се обличаш нормално като другите момиченца в града".А аз и отговарях"Защото ми е хубаво така.А защо трябва да се обличам като другите момиченца?И защо това, че те се обличат по начин, различен от моя ги прави нормални, а мен ме прави не нормална?".Не получавах смислен за мен отговор.По-късно възникна въпроса"Защо съм довела приятеля си в града?Какво щели да си помислят хората?".А защо трябва аз или който и да е да се съобразява и да живее живота си , за да се хареса на хора, чиито вълнения и мисли са ограничени единствено в сферата на чуждия живот и чуждите преживявания.Това означава, че тези хора, това малко общество няма лични интереси, занимания, цели и затова жадно се е втренчилов чуждите такива.И защо тяхното мнение трябва да е пречка за нешето или на нашите близки щастие.Нима искаме да сме като тях-дребни и не щастливи?От това как живеем личния си живот зависел авторитета ни в обществото.Смятаме, че имаме уважението на другите хора и ако по някаква причина на тях не им се нрави начина, по които живеем личния си живот, ще загубим това уважение.Че да не би да сме станали по-глупави или по-лоши, или по-нечестни и неспособни, по-недостойни?Ако това с кой се виждаш ти или детето ти, или родителите ти е достатъчно, за да загубиш уважението на хората, то значи никога не сиго имал.
Странно ми е и все още се ядосвам на хората, които искат другите да строят личния им свят.
|
За нормите, образцовия дом и още нещо...
