състрадателен човек.
Но когато все още в моята Родина деца гладуват, умират от болести, които се лекуват, ама родители нямат пари за лечениe, десетки хиляди деца не ходят на училище, защото родителите им няма с какво да ги облекат и да им купят училищни помагала....
Нека не прозвучи като цинизъм, но аз моята лепта, гледайки концертите и влизайки в сайтовете тук-там (защото и за двете плaщам от джоба си а тези пари отиват именно в оня фонд), вече съм я дал.
Петиции не подписвам.
Когато "великите" нещо са решили с моята петиция само да си избършат задника.
Така смятам. Чакам оплювания.
Но докато моят роден двор не бъде оправен на комшията ще тръгна да помагам като си оправя моя двор ама и го видя, че и той отдавна много неща е направил. Със собствените си ръце.

"Не давай на бедния риба а го научи да я лови"
Конфуций

Да се аргументирам все пак (да не бъда сметнат за коравосърдечен): Когато стана земетресението в Стажица бяхме с колеги на гурбетчилък. Всички колеги дадохме по много пари! Колективно. Някой да ни уведоми къде са отишли (по скоро потънали) тези пари. Аз лично бях председател на инициативния комитет. Всеки даде от джоба си поне пари за един качествен хладилник. В цивилизованите страни тези фондове най-малкото ти пишат благодарствено писмо.
Хората в Стражица живееха по палатки и фургони а кметството във Велико Търново започна ремонт на общината.
А какво стана с двете линейки изпратени от един австралиец, родом от Стражица? Никой и не разбра. Но до самата Стражица не стигнаха.
Пари за благотворителност вече давам само на ръка! На самия човек.
Повтарям: Петиции не подписвам. Ни на хартия ни виртуално.
Сигурен съм, че само с влизането в оня сайт на АОЛ са ме ошмулили с някой и друг долар.

П.П. Повече и в такива сайтове не влизам!

Редактирано от Mag на 03.07.05 21:50.