И на тебе казвам, че по неясна за мен причина не мога да си вляза с ника от вкъщи, за което съжалявам - видно ще трябва да ми се довериш, че съм аз.
Не ми отговори - помниш ли какво правеше, когато децата ти "караха" шарка? А когато се учеха да карат колело? Когато идваха с недобра оценка от училище? Когато споделиха, че са влюбени? Интересува ме дали помниш миговете, реакцията си, на теб ли беше казано или на жена ти, която после внимателно ти го съобщи? (ако нещо оттук те е обидило, извини ме, не те познавам наистина, може би нямам право да ти задавам такива въпроси, не и ако те познавах)
Питай и жена си, след като опиташ да си спомниш. Или междувременно. Сравни спомените си с нейните. Пиши ми: интересно ли се получи? Разбра ли нещо ново? Не крия, че в някаква степен въпросът и интерпретацията - или начинът на изказването - на тази тема ме обиди - може би защото не контактувам с жени, които плачат с цел "манипулация", добросъвестно описана от мен.