добре, добре : )

знаеш ли какво се чудя пък сега.
като каза за тази треска "коледна благотворителност" и се загледах и...
представи си - коледа.
такъв празник, на всички, на които им е коледа по това време, дето се пада празник едновременно. ама че смешно прозвуча, ама нали има други разни хора, на които коледа не им е коледа... абе няма значение тва сега : ) и
ето - коледа.
време, когато ти се иска да бъдеш щастлив, оглеждаш се даже и да не си си го намислил нарочно в себе си, за да провериш как си, какво си направил, накъде вървиш... такива неща.
може да ти се иска и да направиш нещо добро за някого.
и сега... човек изобщо през живота си има толкова малко време..
а пък коледа - това е съвсем мъничък отрязък от това изобщо малко време
и ако на някого му се прииска да направи добрина - мисля си, че той първо се оглежда в хората около себе си, които са му близки, винаги има още нещо и още нещо, което би могъл да направиш за някого, който ти е близък и го обичаш, нали така? ако ти се иска и е възможно.
и сега... този с камъка, погледнат.
той сигурно е бил някакъв ужасно самотен човек? толкова самотен, че чак го е било срам, чувствал се е зле и е чувствал, че е негова вината да му е зле и е искал дори без да го осъзнава да се накаже, защото е виновен.
всъщност изобщо не му е пукало за онзи, комуто е дал камъка си.
той може би и затова е бил така самотен, защото не му е пукало за никого, поне не повече, отколкото за него самия...
ама де да знам, така е, като си нямам работа в момента и говоря за измислен човек, от книга, която не съм чела : )
може би авторът, ако би могъл да прочете това, ще се потърси като куче след дъжд : )))

но исках да кажа, че всичките тези изблици на коледна трескавост, дори най-лъскавите такива едни, ми приличат на това чувство, което породи у мене този с камъка.
дори най-лъскавите, нали разбираш : )