|
Тема |
Лесните и трудните неща |
|
Автор |
Mинyтa (60 секунди) |
|
Публикувано | 17.04.05 01:59 |
|
|
Колко е лесно да даваш милостиня от излишъка си, а трудно да отделяш от недоимъка си.
Колко е лесно да се научиш да се усмихваш сред само усмихващи се и любезни хора, а трудно да запазиш усмивката си сред псувни и грубост .
Леко е да спреш да изхвърляш боклуците си и да плюеш по улицата, сред чиста и подредена обстановка, град, държава, където всички пазят.
И трудно е да носиш боклука си метри, докато намериш кошче, като наоколо е мръсотия и стъпваш по чужди отпадъци.
Не е проблем да си оптимист сред уредена и предвидима обстановка , а трудно да останеш такъв, където цари несигурност, граничеща с абсурд.
Ако всички хванат гората, и станат партизани, кой ще прави сиренето в мандрите, за да има какво да вземат партизаните?
Или, ако всички птички есента отлитат на юг, колко пусто и тихо ще стане тук?
Затова са нужни и лястовички и врабчета, и те са еднакво необходими и полезни. Те са РАВНИ. И никой никого не превъзхожда . Така смятам аз.
|
| |
|
|
|