Бих искала да си взема довиждане / не зная дали точно така трябва да се каже във форума/ със всички , които четоха и участваха в този дълъг постинг. Мисля да не пиша повече... От няколко дни при мен ситуацията се промени, или може да се каже - се задълбочи... От Холандия ни изпратиха нови средства за ограничаване - белезници за ръце и крака, запушалка за уста , корсет, нашийник и още няколко неща, които не ми се иска да ви описвам... Всички атрибути са много удобни, последен писък на модата в това отношение /и за белезниците си има мода/ и са предназначени за далготрайно използване - така нареченото 24/7 , което ще рече робство 24 часа, 7 дни в седмицата. Фактически сега аз съм окована непрекъснато. Мъжът ми ми сваля гривните само за половин час сутрин. Запушалката за уста също може да се носи почти непрекъснато. Представялява нещо като голям прозрачен силиконов биберон , който след като се намести в устата ти, се закопчава с каишки на тила. Има улеи за зъбите и дупки от които влиза въздух. Вече не ползваме кърпите, с които приличах на мумия... Корсетът и нашийникът се свалят само през нощта... Сега се чувствам напълно пречупена и отдадена на любовта си към моят мъж... Нямам нужда да споделям с вас живота си и да бъда приемана такава каквато съм... Мисля оттук нататък да продължа да живея все по-интровертно, да бъда послушна, подчинена и зависима от желанията на човека когото обичам. Новите средства и правила за ограничение ме карат да усещам как собственото ми тяло все по-малко ми принадлежи... Странно е да чувстваш движенията си, свободата си тотално подчинени на нещо , което е извън теб..Верижките на белезниците лесно се скъсяват, а могат и съвсем да бъдат елиминирани . Тогава съм напълно обездвижена. Безпомощното състояние ме възбужда и ме съсредоточава върху желанието да направя щастлив човека, който ме прави щастлива... Сигурно вече сте напълно убедени че съм луда... Няма значение...нека всеки мисли за мен каквото му харесва... Чувставм се щастлива...