Нали?
Може да е много добра поетеса.
Една от НАЙ-ДОБРИТЕ!
Но не знам дали знаеш нещо, което сега ще ти кажа.

На процеса срещу Вапцаров (Писах вече, че щях да си изповръщам червата като видях средния кол на Гарнизонното стрелбище, където са го разстреляли) Цар Борис Трети, въпреки Закона за запазване на Държавата, е искал да помилва Никола Вапцаров. Не щото Баща му Йонко му е бил приятел.
Искал е да запази за БЪЛГАРИЯ един Български ПОЕТ!

И в съда са били викнати Елисавета Багряна и Георги Караславов. Като експерти.
На въпроса на съдиите "Стойностно ли е творчеството на Никола Вапцаров" и двата отвръщат "НЕ! Той не е никакъв поет".
Откогато го разбрах това престанах да ги чета.
А (карате ме да се повтарям) го знам от дъщерята на една Придворна Дама. Също приятелка на Йонко Вапцаров.


И КРАЙ! На кола! И пушки! И СМЪРТ за един Български поет, който дори не е подозирал какво носи в чантата си. И че това са експлозиви за терор. Не е подозирал дори! НЕ Е ПОДОЗИРАЛ!!! Използвали са го като син на Йонко Вапцаров...

Ни на Багряна, ни на Караславов ще им прочета НИ РЕД! НИКОГИШ ДОРДЕ СЪМ ЖИВ! НИКОГИШ!


Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!


Никола Йонков Вапцаров, 1942 година

НАРОДЕ МОЙ!!!

Какво им пречеше на тия блюдолизци и гъзолизци Багряна и Караславов да спасят един Български Поет! Нищо. Лижеха гъза на царя. После лижеха гъза на бай тошо!


НИТО РЕД! НИКОГА!
И това, което си го написала ич нема и да го погледна!

Извинявай! Не ти си винована. Не мога да ти забраня да я четеш и пише. Мисля, че добре се обясних

П.П. По подобна причина (е, не съвсем същата, но той подкрепи една ВОЙНА) престанах да чета Стайнбек.