В случая с моите родители, парите не са фактор. От 1989 те двамата работеха във Ветеранска Администрация Болница - Сиатъл, бяха с пълнолетни синове, жилище изплащане Д500/месец, и имаха като икономическо задължение единствено да работят и пестят за старини. И човешкото задължение да са човеци. Родителите ми, на глава, имаха 4 пъти по-висок нето доход (след данъци и жилище изплащане) от колкото ние със съпругата, хранещи 2 деца.
Родителите си бяха купили погребален абонамент, и всичко го бяха уредили парично.

Сега, че родителите решиха да финансират висшето образование на "детето", което плюс това гълташе университетски заеми - обаче си купуваше дънки от Нордстрьом (!) защото "американски сън" гонеше - това е друг въпрос. И че харчеха към Д150 месечно за цигари, защото пушеха като комини (и баща ми почина от белодробен рак, започнат от дебелото черво) - това не помагаше. Когато брат ми покани гимназиално гадже на вечеря... родителите си пре-мебилираха хола, че да си представят "детето" в правилна светлина... Те харчеха пари на разсипия. Проблемът евентуално се оказа, че аз, не брат ми, се оказах с парично-затвърдено положение, от което да помагам на родители, въпреки че моята (инжинерна) заплата винаги беше 1/3 от тази на брат ми, и аз издържах 4-членно семейство, а той издържаше... изплащаше си университет заемите и дял от апартамент заем, с другия дял от неговите семейни сметки обезпечаван от съпругата му. Измежду родителите ми, в 4-пъти по-голям нето доход на глава от нашия, и брат ми и съпругата му, със 6-пъти по голям нето доход на глава от нашия... ние се оказахме икономическа опора. "Качество на Живот", ако си спомняш, излезе доста качествено парче анализ!

Сега, защо ние се оказахме икономическа опора? Защото аз знам какво значи да си без пари. Знам последствията от това. Когато аз бях беден, родителите ми също бяха бедни. Подкрепа не очаквах от никого. Човек се научава да пести. И да си гълта гордостта. Примерно, в курса предаваш домашно - на всеки домашното написано в тетрадка; моето домашно написано на бялата страна на изчислителна отпадъчна хартия, която съм извадил от кутийте за хартиена смет на Изчислителния Отдел и съм орязал в правилния размер. Беднотия. Нямах пари за тетрадки. Мислиш че студентите около мен не забелязваха? Но учех, майка му стара, и отличник бях, и в моя випуск по инжинерство в университета бях №7 по успех - и всичките над мен бяха професионални студенти, само учеха, а аз И учех, И бачках да живея. Това е калявка, която моите родители не са имали. И брат ми не получи. Тази калявка не е необходима на всички, а само на бедните. Нашите деца я нямат. Но те, надявам се, няма да се нуждаят от нея. Но ние бяхме бедни. Аз се поучих, и ние си правим сметка на парите, и живеем и пестим - и не се плачем за пари.

Защо родителите нямаха калявката за излизане от бедност? Защото българското общество е състрадателно. В България няма много хора от бедност останали под мост. Ама буквално под мост; това не е литературна хипербола! Както и да се издъниш икономически - все някой ще ти помогне. Влезнал в професия без заплата, интелектуалщината захванал - няма страшно! Мама, тате, баба, дядо - все някой ще бутне буркан, яйце, кокошленце, ще те приюти да живееш в стая в чужд апартамент... Много си се пренатоварил от... икономически издънки и плямпане? И шише ще ти бутнат, да се разтовариш в кръчмата, щото нали си се пренатоварил, като отговорен мъж, отговорно си беден. Няма страшно! Това води до мекушавост. И до неосъзнаване на последствията от грешно икономическо решение.

Неосъзнаването на последствията от грешно икономическо решение предразполага към мързел. Що да работиш, ако все някой ще ти бутне хапка и одеяло? Има разни трудове по обществено поведение и стимули в него, и знаеш че страхът от икономическо изпадане НАДВИШАВА съблазъна от икономически успех, това за статистическата маса народ. Махни страха от мекушавия мамин - и ела гледай мързел на поразия!

Помня разговорите в България когато я посетихме. Приятелите на баща ми бяха все интелектуалци. Хленчат се за пари. Лекарите били пословично бедни. Така са бедни от 5 години, заради икономически трус, или от 50 години, заради икономическа политика? "От както България я има." Че тогава, пич интелектуалец всезнаещ, чий си го търсил в медицина? Някой ти е опрял пищов и те е насилил да се пишеш лекар? Що не си бил мъж и да видиш къде са парите, нужни на мъж да е мъж? "Ама да станем плочкаджий, така ли?" Че да! Плочкаджий ще станете. Таксиджий. Ама не искали. Защото там се бачка. А те искали бялата престилка, кафенцето, сестричката, рушвети и подкупи от смачкани изнудвани пациенти, интелектуалщината - тей тва са искали мамините синковци! А не плочкаджийство или копане на фастъци или друго занимание с доход - ама и с бачкане! И като ми зейнат ония ми ти интелектуалци за "достойнство"... Чакайте бе, аз като на колене стържех помията в кафенето, щото бе затворено от здравните власти и индианец го бе купил на евтино и искаше да го почисти - не съм ли имал достойнство, а? Толкоз ми беше икономическата стойност - толкоз бачках! Защо сега не коленича в кафенета? Това е икономическото положение, и толкоз! Само жена може да избира професия по кеф, защото тя не е задължена да храни семейство. Мъж няма право на кеф в икономиката. Точка. И до там с интелектуалците докторя и всезнаещи. Станах им много неприятен.

Състрадателното общество не винаги прави услуга на състрадаваните. Лепни тази мързеланска обществена динамика върху няколко поколения - и имаш даже генетична наклонност към мързел.

Да си виждал мързеливи хора да се организират? Нали някой трябва да бере нерви и труд да организира - без гаранция че ще успее? Оппа! Обратно към стимулите за обществено поведение!