И майка ми му сложила пепелта в апартамента си, и го пренася като кутия... Сега и тя се загрижила къде ще бъде погребана... И къде ще живее... Само дето не ги мислеше тези неща толкова години. Кой както си постлал - така легнал.

За тия работи човек рядко се замисля докато е жив и здрав. Идват му на ум накрая, когато е късно да се направи каквото и да било.

'69 година, когато избягах и се озовах в емигрантския лагер в Италия, в един период от четири месеца, събрахме се над 20 души връстници от една и съща махала. Всички, с малки изключения, заминахме за Щатите. Басирам се, нито един от нас не е мислил къде ще бъде погребан като му дойде времето.

Първи умря Шони. Както си караше колата по улиците на Чикаго. Сърдечен удар и го отнемА. А тъкмо се беше оженил за сръбкиня и му се беше родило дете. Жена му го погреба в чикагските сръбски гробища. До колкото знам, никъде по Америка няма български гробища. И български църкви няма, каквито имат сърбите или поляците или повечето от останалите народности.

С годините взеха да измират и останалите. Кога рак, кога от нещо друго. И взеха да чезнат безследно. В Хюстън, Васил почина от старост. На 80 и кусур. Погребаха го в полските гробища. Жена му беше полякиня.

Всички останали са като семена на глухарчета. Където ги отвее вятъра ...

Много беден народ сме и неорганизиран. Незнам дали сме бедни защото сме неорганизирани или сме неорганизирани защото сме бедни. Какъвто и да е случаят, резултата не е добър. На колко от нас им се е отдало да видят цялата картинка? На малцина. И за това пак пари се искат. Така е когато парите не са на уважение от цял един народ.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш