Моите родители, специфично, не бяха подлагани на никакви искове за парична или друга материална поддръжка. От тях се искаше да са единствено човеци. Да се чуваме от време на време, те да ни питат как сме - но без заредените обвинения че ако нещо, и най-малкото, не е в пълен ред при нас - то това е защото аз (и после съпругата) сме недодялани грубияни, простаци, говорещи с такъв-вместо-онакъв словоред, ползващи такива-вместо-онакива думи, и подобни величайшо-огромни и непреодолими наши лични недъзи, или ние да ги питаме те как са - без те да ни залеят със същите интелектуалщини срещу нас.

Баща ми видя първото ни дете когато то беше на 9 месеца, защото се бе засегнал от... Забравил съм защо точно, но беше свързано с това че го кръстихме в българската църква в Холиууд, и това беше скачено по интелектуалско-дришняво "логическо мислене" с пренебрежение към американщината... Баща ми видя второто ни дете когато то беше вече на 6 годинки, а първото на 9 (което бе видял единствен път на 9 месеца!). (В предишният ми коментар не бях изчислил възрастта правилно.) В изтеклите 8 години родителите ми се бяха сърдили за... то звучи просташки даже за интелектуалци, пък ако щат и сто чифта костюми и вратовръзки да си окичат! Винаги имаше повод ние да бъдем обидени, я заради моя вкус в облекло, а заради произхода на съпругата ми, че е българка, или че нещо си, я заради нашето възпитание на децата ни (които изобщо не бяха виждани с години!), я заради политически възгледи не-толкова- или прекалено- републикански или демократски или нещо си...

В крайна сметка, родителите ми един ден не са усетили радост или задоволство, че синът им завърши, бачкащ и самоиздържащ се, в един от Светата Троица университети в САЩ, че се уреди икономически, че се задоми, че деца отима, че това го направи с начало стъргане със шпатула на гниеща мърсотия от пода на "Карол Кафене" в Боузман, работата единствена налична за тъмняк имигрант защото рехабилитиращи се престъпници я бяха отказали (работата беше предлагана единствено за престъпници)... Ти сложи някой да мине през този житейски път, който включва хамалство в консервената фабрика в Ескалон, пък после му чети конско защо словоредът му така или другояче! Първо, че е безсрамно - за родителя, второ, че е разривно - защото синът сам си е застанал на краката, и отпикава интелектуалски лайнометки от крачка.

Но - да ти кажа - кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Когато баща ми умираше, от белодробен рак, и се задушаваше, в пристъпите на болка му казвах да се опита да си мисли за нещо щастливо, мислите да изтраят няколкото минути на всяка криза. И той - в рядък момент на откровение иззад интелектуалщината - веднъж сподели, че нямал щастливи спомени... Гонел някой щастлив спомен, и аха го хване - пак да го изживее - и споменът му избягвал... И той пак се замята в задушаване... Егати трагедията! Той не искаше да види децата ми защото... си ебало путката майчина защо, а аз бях край него до като умираше... Бог да го прости, и дано да е щастлив където е! Искаше да го изгорят и хвърлят в океана. Пък като умираше се размисли - че се бе изпокарал със всички роднини, и че умира като бездомник... И поиска да бъдел погребан... Къде - не се знае... И майка ми му сложила пепелта в апартамента си, и го пренася като кутия... Сега и тя се загрижила къде ще бъде погребана... И къде ще живее... Само дето не ги мислеше тези неща толкова години. Кой както си постлал - така легнал.

Майка ми успя нас да отврати, с 15 години интелектуалщини; обаче чувам че успяла да отврати и снаха си от към брат ми... Обаче снахата там е американка. Колкото моята българска съпруга опрощава - толкова американската съпруга на брат ми не мръдва. Майка ми се нуждае от час и резервация ако иска да звънне на вратата на американската си снаха, до нея брат ми. А брат ми беше галеното дете на родителите ми, "детето". Те за неговия "американски сън" какви ли шъшкънлъци не направиха! До като аз бачках като хамал, и майка ми беше чистачка в училището в Ескалон, и носеше прикроени дрехи от училищния боклучарник (бяхме бедни, разбираш) - за "детето", за да "има културна изтънченост", беше купено пиано (за Д80 - ама виж на какъв икономически фон!), и бяха набавяни частни уроци по пиано, за Д8/час. Моята хамалска надница от фабриката, най-доброто заплащане в семейството, беше Д4.72/час; минималната надница за баща ми и майка ми беше Д2.72 на час. Обаче моят словоред! Думите които употребявам! А-а! И сега кой ще погребва майка ми - безпредставен съм. Къде? Също безпредставен. В този етап на своя живот, майка ми (и баща ми, предполагам) щяха да са върло-щастливи с дупка и кръст от водопроводни тръби в гробището на Сър Селски. Не можеш да лееш говна по едно от децата си, и по всички роднини около себе си - и да очакваш прошка. Някой може да ти прости - но очевадно се разбира че е ПРОШКА, а не е ОБИЧ!

Та така с човещината. Моите родители, примерно, се оказаха неспособни да бъдат човеци. Просто човеци. Без материално налягане. Просто човеци не успяха да бъдат. Себе си лишиха от радост. А нашите деца знаят, че нашите роднини съществуват единствено по линия на моята съпруга; те роднини от към моя страна нямат. Брат ми също не го броя роднина. А той тези дни чувам че ме имал за брат, значи роднина. Ха! Примерно, преди сватбата му, на традиционната вечеря на всички роднини на бъдещото семейство, ние с моята съпруга не бяхме поканени. И това ни го каза той самият! Тези неща не се забравят. Аз пък не си спомням рождената дата на неговото дете, и често забравям и името на детето. Не се и напрягам да помня.

Та така с пъпните върви. Някои биват преразани. Други прегниват. Трети биват разкъсвани. Шарен свят.