хм...

стоя пред вратата и надничам и се чудя как да вляза..

тихичко, на пръсти, покрай стената...да поседя малко, да погледам без да преча...и незабелязано да си изляза...

или да НАХЛУЯ като чудовищно природно бедствие, като чума...да разруша всичката минала и сегашна идилия и да се омета, да си обера крушите най-нахално..

ама е любимата ми скорпионова есен...и съм малко непредвидима..и малко едновременно от всичко.. пък и

се сетих за кроткото ти уютно присъствие и

някак, не ми се ще да те стресна..поне не още сега.. веднага...

ако може някак ей тъй, преди да са се появили и другите оси, да се порадваме мълчаливо и заедно на затишието пред буря и

да кажа едно есенно, леко и весело, гроздено сочно

Здравей...