Господи, погледни ме, аз съм ирландец

Господи, тук съм, аз съм ирландец,
онзи който няма колело.
Ти знаеш, че работя за Lancaster
и че вечер
бъбреците ми не пеят.
Дал си ми много хубави неща
и сърцето ми им се наслаждаваше с удоволствие:
горите, розите, плетат,
малките водопои на небесата и нощта,
устните на Естер,
нейните гърди,
онези нейни невъзможни очи,
сънят, събуждането, шумът
на реката,
мирисът на дървото
твърдото…О, Господи мой,
за съжаление има нещо, което не върви!
Аз
който работя за Lancaster,
спя и се храня на тридесет мили
от църквата на отец Енрико.
Как мога, o Господи,
да осветя твоя ден?
Камионите са спрени,
коли не минават,
и аз в твоя ден
съм изморен, Господи.
Тридесет мили плюс тридесет
са много пеша, а ирландецът,
помниш ли Господи,
няма колело.
Врабчетата, катериците, сърните
се веселят в твоя ден, аз не.
Не знам вече дали съм твое дете:
в онзи ден няма да дойда в твоята къща,
аз не те уважавам; как бих могъл,
кажи ми?
Мога ли да стоя на ливадата и да ти говоря за себе си?
Или трябва да дойда в дъното на долината?
Страдам, Господи, и ти трябва,
разбираш ли?
трябва да направиш нещо.
Става дори ако е старо
колелото
което ще изпратиш на ирландеца,
защото ти, добрият,
имаш много приятели и някой
от тях
може да намери старо колело.
Което да е ръждясало, по-скоро, и благодаря,
Господи мой, благодаря!
Господ, пардон….Мадоната
ще ти се отплати, със сигурност.
Аз съм ирландец, Господи,
този, който ще дойде при теб с колело.

Riccardo Mannerini
в превод на Юлиана Радулова

Acropolis adieu