Дърветата си имат своя цена, която не зависи от нас - хората, или поне така ми се струва на мен от позицията на принудително пасивния наблюдател, който не може да направи нищо друго освен да се моли да не го боли много при вида на зейнала празна въздушна яма, прикрила нечие недоразумение или пък пречка по пътя на (само)усъвършенстването му/й.
Дано израснат нови дървета... не само там.