Ама, именно, бе, Тарти, именно като такава на мен ми звучи по гореизброените там, дето писах, неща.
Като човече, като предсмъртно писмо, до приятели, забележи, и без да се повтарям, това е такъв сутляш с манатарки и ориз, че... ела, ме ритни. Елате, вижте ме, елате, ама много ви се молА, плийз, надникнете над предсмъртното ми ложе, имам да ви думам като тате ви Мойсей... Освен това туй писмо се мярка в последните две години през месец или два. Егати смъртта... Егати и предсмъртното послание... Неискрено, криво, фалшиво, бе, дядка. Иначе, нямам нищо против него, ама нищо. Но който и да напише подобно нещо... Бе, не ме карай повече, беден ми е речникът, инстинтивно - това не ми харесва. Не ми. Иначе, ако е вече мъртъв, Бог да го прости. Ако е жив, да си редактира комплексарските изпълнения към живите.

Acropolis adieu