|
|
| Тема |
 пак ми се случи :( |
|
| Автор |
Джeйн (редник) |
|
| Публикувано | 11.06.04 20:09 |
|
|
|
мислех, че съм приключила със заболяването, но, уви - рецидивът ме тресна:
вървях си като приличен човек по улицата, чух мяцане и спрах. грешка № 1. мяцаше младо маце, трябваше да отмина - младите мацета са за това - да мяцат. грешка № 2.
завръзката - мацето реве над пластмасова паничка, в която е изсипало киселото мляко, което току-що е купило, а едно проскубано коте лочи от паничката. мацето реве не за млякото, а за котето. то е купило млякото за котето, което си е пребивавало на тротоара, без да смущава мирните граждани. това го разбирам, когато безотговорно влизам в разговор с мацето, обяснявайки, че да вземеш коте вкъщи не е толкова страшно, колкото да вземеш мъж. зная от собствен опит- вкъщи има 4 прибрани котета и прекрасно си живеем, а с единия прибран мъж приключихме експеримента на втората година. между сълзите и сополите научавам за всичкото страшно, което е причинил на мацето последният прибран мъж, но по-лошото е, че бивам закълната в името на всичко свято да не оставям котето на призвола на съдбата. опитвам се да обясня, че регулирам отношенията на други 4 котета със съдбата, но аргументите ми са удавени отново в сълзи и сополи, примесени с подмазваческото "добре, че има хора като теб". на половината от кафето (тя е успяла да ме примъкне до близкото кафе и да ми поръча) се усещам, че проблемът ми става страшен - въпросът не е в мяцащото коте, а в мяцащото маце. успявам да отблъсна екзистенциалната атака с аргументи за позитивното мислене и със съображението, че животът е пред нея, но в знак на добронамереност се налага да прибера другото мяцащо - котето.
баси. абе има ли некой некоя селска къща с двор? не че ще го хвърля това животинче, даже вече го занесох на доктор, ама множко ми идват пет?
IMAGINE...
| |
| |
| 
|
|
