Дълбочината на мислите и чувствата ми сигурно ще те удави.
Затова ти отговарям безчувствено и безмислено:))

Разбирам те напълно,макар,че едва ли някой някога те е разбирал.
Разбирам те,защото ПГС-мацката беше болярка.
А аз нея я разбирах.
Не разбирах майка и (кандидат-тъщата),която ми обясняваше как
целия Царевец бил построен върху земята на шурята на баба и Злата.
През това време бамбината беше слезла да мазето за сладко от смокини.
След малко се връща и без да я пита някой отговаря:
“Уфффф, кат’ слазях до мазътъ си ударих главътъ….”
В София като отваряхме бурканчетата (всичките пльокаха между
другото,бомбаж нямаше) все се чудех,къде потъна този загадъчен
Търновски акцент?…И върху чии земи аджеба е построен Царевец?…
И всяко пльокане ме стряскаше.
Но това беше отдавна.Още планувахме на кое
място ще правим тикварника.
Бяхме прочели,че тиквите обичат най-слънчевото и защитено
от вятър място в градината и искат доста грижи…