лекопис за надлъжна употреба

скачайки от леглото в поезията или обратно
на леглото в поезията поемането поетите
стихове с формата на мъже с формата на стихове
нимфографията на празното празници опразнители
а-на-лист като по кожа опъната между себе си
в краесловие търся патоси или началословия
леговището на лекото писане:
лекотата за укротяване на писеца
че хартията свършва все така преди края
обърни я обърни я ти казвам т~ва е друга поанта

* * *
тук текстът свършва продължавам пръстите
подобно пластилини за поанта
те трябва да надхвърлят да надървят
оттатък формата поне така съм виждала
в ключалките на чужди работилници
там текстове на екс и текстоебци
те/к/стикули се лутат в семиотике
докато гледаш вече си написал
докато пишеш знаеш че си никой
а то извивките на показалеца крещят:
тук свършват пръсти текстът продължава


-------
спомняне на главни букви

който ми съученик изплува тогава с две тухли
на погребението зазидахме как ни скубеше плитките
класната оплешивяваше випускно вечната класна
едно междучасие “а” клас плачеха
за домашно
разбрахме къде бил гошо
вторият му баща го убивал за първи път
на третия ден беше понеделник
имахме рисуване на тема чавдарче
сабри рисуваше най-от всички ни
следващият понеделник сабри се казваше сашо
никарагуа беше едновременно и трудна за изписване
писахме писмо до рейгън всичките от ве клас
приличахме си най-вече откъм татковци
майките секретарничеха на секретарите на цк на
братчета се раждаха следпленумно следконгресно
ставаше ясно кой ти е братче кой врагче
едва проходили и здравствуй дорогая подруга у нас
все в порядке
у меня шестерки хочу стать учительница
братя аргирови бяха очите ни изобщо
с уговорката близнаците не са това което са
вашите имаха ли си къде си имаха връзки
пионерските връзки вратовръзките на живота
литературните ни подробности между шести и
седми клас
рапорт даден рапорт приет председателствам
спрямо вятъра
спрямо общата истина ама наистина ли
тя и сега си се рони боботи във тухлите
откогато сме се зазидали в това кофти домашно:
нито класната пуква нито нас пък ни пука

Дана Белева

Acropolis adieu