Скъпа немскоговоряща Schnee,
Предлагам Ви нещо, което със сигурност излиза вън от рамките на Вашето допустимо ниво:
Лаура
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура.
***
Любовно
Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчицата гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам
Аз съм стомахът на твоята язва
Г. Господинов
Schnee, как е намигам на немски? И дали чувството за хумор вирее в немските глави?
И още нещо, което и аз, а и Миладинов харесваме много, някъде между свинските уши и вината четем ето такива неща:
Германката
Германката,
която е до върха
на белите си коси - германка,
до върховете на ноктите си,
под токчетата на онези стари лачени
обувки - германка,
до излъсканите ръбове
на кристалните чаши в ореховия бюфет,
който отдавна,
а може би - никога
не е миришел на орех,
как кротко подрежда германката -
тази бяла бабичка
стаята, живота си, дрехите, снимките
до нощната лампа,
на първия етаж,
пред очите на всички,
да я гледат онези, които се връщат вечер
от турския ресторант,
да я сочат за пример -
ето така човек трябва да се подреди,
да си стегне багажа
дори
за оня свят.
Ето така човек
става германец.
Оля Стоянова
Аре, со здраве!
|