Кахъри може би имам. Права си. Ама пустото човешко желание за перфекция.

А ти що се кахъриш? Развела си се, някой може да каже, след минимално психическо и житейски-години вложение в издънен брак. Развела си се, следователно, все още с... пазарна стойност, и с... половия потенциал да хванеш добър съпруг, ти вече поумняла и отрезнена от набрания опит. Аз това го пиша от моята американска гледна точка, разбираш; прощавай ако възгледите ми се разминават с твоите, или ако нещо са те засегнали!

Знаеш ли какво щеше да бъде истински кахър за теб? Да издържаш съпруга ти, десетина години, да интелектуалничи по научни институти в гонене на книжна титла, или даже в гонене на доходна професия, и тъкмо когато той си стъпи на краката с новата тапия и новото положение с нов доход и всичко - той да реши че е време да си хване и нов модел съпруга. Това е стар шлагер из от Америката... Тогава ти щеше да си нагазила в 30-те, с психологично бреме от толкова години брак преди развод, с намалена пазарна стойност спрямо младичките 20-годишни мацета влизащи на брачния пазар, вероятно и с деца, и... Болка! Мизерия! Нещастните жени, да ти кажа.

От бодрия ти тон изглежда че си се справила успешно с твоите кахъри. Заради което посмях да напиша горното; иначе щях силно да си трая.