|
Мъжете на запой и селото тъне в мърсотия... Че мъжете са за бой - за бой са. Обаче!
Тези мъже от Марс ли са се пръкнали? Нали са имали майки и бащи. Възпитанието хем да си беден (безработен), хем съвсем да обедняваш чрез пиене, хем да си "на родно" със свинщина - това кой го е циментирал в мъжките глави, понастоящем на запой?
Щото сме били свидетели на възпитателните... хленчения (хич не се и доближаваха до усилия), насочени към български момченца... Я си представи, у нас (чужда къща, в чужда държава, пък и на друг континент, за капак, и аз, като домакин, външен човек), български гости на вечеря. И един "мъжкар на мама" се вдига от масата (без да се извини), тръгва да се мотае по къщата (без да си измие ръцете), пък по едно време мина край масата, и с ръка ми бърка в чинията, да си вземе мръвка... Аз твърдо го хванах за ръката и не му дадох да я мръдне до като не пусна мръвката и не се дръпна... За гостите родители - излагация, да потънат в земята. Ебати възпитанието! Каквото детето, такива родителите. Това си го мислим ние със съпругата. Но не и родителите на лайненцето "мъжкар"! "О-о!" изгугука майка му, едва прикриваща възмущението си от моята реакция (че не дадох на лайното да ми бърка в чинията) - "Нали знаете, в България давате на момченцата да си взимат за да не им стане нещо на пишките!" Представяш ли си?! Това от хора, които наричат себе си "интелектуалци" (и точно се навързват на моята датна база защо няма по-голяма обида от това да нарека някой "интелектуалец", от богат опит по Европа, Африка, и Америка; в учтиво настроение омекотявам "интелектуалец" на "човек с ръце в гъза").
Горното мислиш, че е случаен пример на българска интелектуалщина, или хайде да съм учтив, на простащина? По София, примерно, където срещнахме майки с момченца - все за мъжки привилегий и търпене / насърчаване на мъжко безконтролие и невъзпитание чувахме! Само чувахме за нашите деца (момичета), че те като момичета трябвало да вършат нещо. Веднъж не чухме за българчетата, че като момчета трябва да вършат и те нещо. Ама веднъж не чухме! Тия пикльовци, барабар с невъзпитанието и "ох, на мама мъжкарчето!" - ей ги на запой посред мръсното село. Или мръсния град.
Както се изказваше съпругата ми (тя се чустваше по-вътрешна в България и по-смееше да си оглася впечатленията; аз си водех бележки и си траех), българките каквито си ги хрантутят и възпитават - да си ги хрантутят и понасят.
Сега, не всички българи са такива. Но знаеш ли колко малък процент простаци са нужни, за да оплескат живота на всички останали около тях? Особено ако простаците са на положение, някак добито, и едва ли не се гордеят с простащината си. Пък и ги сърби да я налагат извън България, както започнах с примера ми с вечерята у нас.
Плащане на градски данъци - а градът не разчиства паднали градски дървета от тротоара; кметът, приемащ това за нормално; избирателите, приемащи такъв кмет и данъчни размотавки; мърлячите; родителите на тези мърлячи; цялата плетеница от тези и други фактори - това е пакетна сделка. Много трудна за оправяне! Защото изисква едновременни усилия от какви ли не ъгли и на всякакви нива.
|