Мерси за милите думи. Ами ... напиши каквото ти мислиш. Хубаво е всеки да си каже своето си.

Според мен един родител почва да се формира още когато е ... дете. Тогава наблюдава какво НЕ трябва да прави (от своите родители) и какво трябва (пак от своите или от други хора, които успяват да му въздействат по-добре ... ). Времето отмива някои от естествените детски прищявки, както отмива малко плашещия спомен за онзи строг преподавател, от когото може и да те е било шубе, но от който още помниш много уроци - вкл. и житейски такива. След това хубав пример и поука ти дават методите на възпитание в други страни - без викове и крясъци, обиди (така характерни за България за редица иначе не лоши родители) без истерии, с много повече разум, разговори, убеждаване. Е - само с гледане - не става, щото животът предлага милион различни ситуации, които не си ги изпитал, не си ги видял, а ти ги сервира и трябва да реагираш на момента! Понякога сполучливо, понякога - не. Виждал съм и по-възрастни и мъдри хора от мен, които също са се вбесявали на детските тарикатлъци, дребни и по-едри хитрини и актьорско майсторство, но ... в един момент детето винаги разбира, усеща и оценява истинските ти грижи. То знае кога и къде си бил, кога си му се отзовал и кога си изчезнал да си гледаш кефа или пък си му реагирал неправилно. И много интересното е, че както и ти навремето, така и то отсява истинското, ценното от временното. Професия родител - една от най-трудните ни в живота. Май никога не свършваща , не носеща спокойствие ... просто защото животът продължава и макар и по-малко - те пак ще имат нужда от нас. Ще ни се обаждат все по-често за пари или за проблеми (а навремето все искаха да си играем и всичко споделяха и за всичко бяха все с нас), но за каквото и да е - ще сме все до тях. Да са ни живи и здрави.

Я да ида да видя кво правят, всъщност . Е - като почукам за разрешение на вратите на стаите им Все още ме пускат...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран