Всъщност, има много човешка - и парично-измерима! - нишка в желанието на Оптимиста, и на мен, и на приятелите ни България да има "нормален облик".

В Америка, както четеш пропагандата, националният произход нямал значение за личното икономическо развитие... А има! Националният произход е статистическата датна база, въз основа на която биваш предценяван - преди да си основал своя лична датна база. И се получават интересни положения. Примерно, как може някой да има уважение към български имигрант - ако този някой е заобикалял зейналите дупки над каналите в София, или си е кълчил глезени върху лигава мраморна настилка по разни "културни паметници"? Българският имигрант бива подложен на "проверочен" срок, не институционен или корпорационен (нещо което подлежи на правен контрол) - а на личен, отвъд всякакво външно, правно или правителствено или каквото щеш влияние и ограничение. Ако съпоставим двама новоназначени инжинера, имигранти от България и от Германия, досети се кой ще трябва да се "доказва" (на лична основа!) до като другият ще прави кариера! Тази съпоставка я дадох за случаен пример - но сега като се замисля, че аз познавам български инжинери, работещи под германски началници - а с еднакъв стаж в САЩ! Още не знам за обратното!

Ще кажеш - сигурно лея лични сълзи в хленчовете по горните разсъждения. Не. Защото аз се набутах в промишленост, от чиито кадри никой не смееше не само да ходи до България, а даже да разговаря с някой, ходил там. Или имащ връзка с България. Освен по изрично нареждане. Като моя приятел с мотоциклета. Който пък - на пук на системата - бе развил чудесни впечатления от българите. (Та ме засили в промишлеността.) Но моят приятел бе посетил България в друго време... с по-рязки закони, да го кажа заобиколно. На мен никой не ми е казвал "бе какво знаеш ти за ..., след като България е помийна яма". Лични сълзи няма. Виж, бил съм в положения когато съм чувал такива подсичания засилени към други български имигранти. И предполагам, че ако напусна моето служебно обкръжение, вероятно и аз ще бъда съден по същия начин, и аз ще бъде предценяван първо по състоянието на моята майка страна, и чак след време - по моите лични качества.

Горните развития имат парично измерение. Няколко години забавена кариера заради нуждата да опровергаеш предразсъдъци заради външния вид на България - това са години човешки живот! Евентуално мерени и с пари.

С други думи, хора като Оптимиста, моя милост, и много други българи, разглеждани даже по някога като "представители" на българщината, имаме сериозни причини, дъгоцветно от национална гордост до егоистични лични измерения, България да има чист и приветлив облик. Това е. Дали правим нещо по въпроса? Всъщност, да. Някои пряко, като Оптимиста. Други непряко, чрез влияние върху роднините, както моята съпруга и аз. Но ако някой очаква, че ще ходим до България на уборка... Или ще отбиваме от данъците за пазене на нашето обкръжение... Или ще си ги увеличаваме... Всеки сам си чисти жилището.

Интересното е, че може би долавяш скачването на личното парично завлачване заради облика на България - и паричното вложение в подобрението на този облик. Това е доловимо, да. Което е крещящо, обаче, е че повечето български емигранти, явяващи се в някое качество като представители на българщината, намират за по-лесно да опровергават проекцийте на облика на България, и то в чужбина, от колкото да го подобрят, в собствената си страна. Това вече е присъда. На България като общество. И сериозно "евала" на другите общества.

Монархията е слаба работа. Има нужда от някой дето вдига ръка, изкомандва "Да!" - и редиците вдигат ръка и изревават "Живей!" Ако нещата да бъдат оправени в обозримо бъдеще.