Казусът е различен. Ти не му вземаш спестените пари, нали? С тях той прави каквото си иска. А не - човекът събрал 200лв от подаръци и ти му ги вземи за някаква химерна идея, че ще се умножат. Колко ще се умножат? Дали го топли това, че след 5години ще има двойно повече пари? Когато парите се обезценяват всеки ден? И дали изобщо осъзнава какво значи "след 5 години"?
А защо да не им купуваме щом желанията им са в разумни граници? Аз не задоволявам ли своите прищевки? Защо имам три червила, след като в даден момент използвам само едно? А защо Смайлов иска Ауди100, след като и настоящата ни кола не е лоша? Същото е и при децата. С тази разлика, че ние се възмущаваме от тяхната "ненаситност", а нашето го наричаме "мечта".
Нека си мечтаят децата. Нека искат. Въпроса е да осъзнават кое е в реалните граници на покупателните възможности на родителя. И да знаят, че което е тяхно - те разполагат с него, а не някой друг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите