Хм , чета ви и се чудя.Бе , Смайли , не мое така ...докато са малки да ги гивизим, щото като големи щели да са скрънзи?!?
Хайде холан! Моя хубосник до преди 6 месеца само врънкаше - Дай за туй , дай за унуй...купи ми компютър...ама лаптоп...ама над 1 гигахерц...искам дънки...маркови маратонки...екскурзия искам...
Аман!
Назначих го във моята фирма на заплата на длъжност "Добър син".Получава 120 лв. заплата на месец. Плащам му и тетрадки, учебници , карта за транспорт , храни се у дома безплатно и толкоз! Да си закусва , да си купува компютър , и на екскурзия да ходи , ако иска.
И , о чудо! Коренна промяна! Вече не харчи за глупусти , закусва си у дома и вече е спестил над 600 лева. Лятос ще ходи на екскурзия в Германия , Австрия и Швейцария...изврънка от дядо си да му купи лаптоп от Щатите, сега се цани за анкетьор във една социологическа агенция(аз се цаних , но той ще бачка).
Беше започнал да носи едни двойки - отрязох му половин заплата и на другия месец нещата се подобриха...мдааааа...
Веднъж му заявих , че веднага щом престане да учи и е навършил 18 години , ще го отделя! Ше му плащам квартирата , а той да се оправя...щото тогава и за ток и за вода и за храна ще трябват пари-да си мисли как ще се оправя...
Сега е наясно , как се живее на минимална заплата...по друг начин вече мисли , по-отговорно , по - зряло...
Пък едва ли ще остане скръндза...гледам - може гладен да стои , ама за скъп парфюм пари намира...

Нежно постоянство...