Извинително е поведението ти в случая, защото, може би, или не знаеш какво точно искаш, или, просто, поне докато си писал тази тема в безброй клубове, не си мислил с главата си.
Но има няколко въпроса да обмисляне.
1. Не си избрал точно кой от проблемите на Земата да се опиташ да решиш (ако въобще е възможно да решиш някой от глобалните проблеми).
2. Не си Господ да решаваш, че детето е отписано. Нито пък аз съм госпоД. За целта съществува профилирана медицинска статистика на случаите и шансовете им за живот, както и на успеваемостта при опит за присаждане. И лекарите, които имат милост към "детето" и към родителите му, знаейки резултатите от тази статистика, го оставят да си отиде. А тези които просто искат да правят пари, присаждат този или онзи орган, прибират парите, а родителите и детето, ... ми, майната им.
3. Вярно е, че много хора, които биха били доскоро отписани, сега са живи, благодарение на развитието на медицината, но този случай не е такъв.
4. Отписването на старите и болните не е мое или твое (дори да ти се иска) решение. За това отдавна са се погрижили държавата с чудесната и система за услуги по здравеопазването, както и любящите наследници на старите и болните.
5. Детето няма шанс, дори и минимален, да му се намерят такива пари в обикновено съдбовно кратките срокове за това.
6. Угрижването със спасяване на отписани или почти отписани деца, заедно с апостолстването за полагане на грижи/пари за тяхното спасяване говори за проблеми в твоето настоящо и продължаващо емоционално и психично състояние.
7. Точно мен и точно този клуб не занимавай с неща, които са извън възможностите ни. За решаване на подобни задачи, обърни се, моля те, към клуб "Кредитен милионер" или към клуб "Млад наследник на американски чичо"
8. Имаш право на мнение, никой не отрича. Имаш право и на несъгласие. Това също никой не отрича. Имаш и право да гласуваш, да следваш висше, да се ожениш, да влезнеш в затвора, но каква е ползата от това.
Запитвал ли си се, освен чувството за "сторено" добро, изпитвано от теб, друга полза има ли от твоя постинг (в частност), и от теб в клуба (в най-общ план).
9. Последният въпрос, който бих искал да предложа за обмисляне, е не за това дали можеш да "преценяш" от какво да бъдеш загрижен, а това, че може би бъркаш в "преценявката" си с кого да споделиш "загриженостите" си.

Без лоши чувства.

П.П. Ако някой ти каже: "Нищо лично", не му вярвай. На този свят всичко е лично.

Бъдете високи!