Не знам, може би ще трябва дасе научим, че света не е това което ние си мислим за него? Може и по- тъжен да е от това което си мислим за него?
Трябва да намерим смисъл зад тази огромна тъга, има нещо, не може да е напразно?
Аз мисля че всичко не е вън, а вътре в нас, вече съм убеден че вън няма нищо...а това което го има в мен е и в другите...и това ако е смисъл?
Аз нямам и не искам да имам нищо общо с нещата вън от мен.
Все още си подреждам вътре в мен света и няма да допусна тъга в него!
Може би пък за това е така вън? Поне за мен!
Поздрави.

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^