Обичам това време на годината или по-точно безвремие в селцето без хора -
едно такова, тихо, далечно и безкрайно.
Слънцето - есенно, лениво. С баща ми пием кафе под лозата и обсъждаме достойнствата на тазгодишната реколта.
- Не е лоша - казва баща ми - ама много закъсня.
Това се отнася както за чушките и доматите, така и изобщо за всичко около нас. Така с малко думи, почти без думи се разбераме с баща ми. Виж с майка ми сме многословни - никоя не отстъпва последната дума. С нея отдавна всичко сме казали, разбрали,обсъдили и въпреки това не ни стигат нощите и дните , като се видим.
Отплеснах се, щях да казвам рецепта.
Та:
влизам в градината и обирам всички узряли домати,
същото със чушките,
до лехата с чушките има патладжани, от тях 5-6,
моркови колкото можах да извадя от спеклата се земя - щото отдавна не е валяло дъжд, пащърнак, също и една китка чубрица.
Аз правя лютеницата по кукленска рецепта, обаче осъвременена , щото съм хитра. Там в Куклен, бабата настъргваше доматите, а аз пъхам пасатора в кофата и всичко от доматите стават на пюре. После докато доматите се варят изчиствам чушките и ги режа на парчета в казана, после морковите и пъщърнака. След около 30 минути всичко е омекнало и пак пасатора и пак всичко на каша, а водата се е поизпарила. Тогава вече слагам голямата тава и в нея олио и с едно голямо сито и лъжица, прекарвам сместа и я прецеждам от люспи, семки и други, и разбърквам с олиото. После чубрица, магданоз , черен пипер , кимион - смлян и докато стане гъсто се вари и бърка.
Иии, то по-трудно се разказва бре!
Тайната е , че вместо захар се слага една чаша мед.