| 
         
        
  
        
				Обичам това време на годината или по-точно безвремие в селцето без хора -
 едно такова, тихо, далечно и безкрайно. 
 Слънцето  - есенно, лениво. С баща ми пием кафе под лозата и обсъждаме достойнствата на тазгодишната реколта.
 - Не е лоша - казва баща ми - ама много закъсня.
  Това се отнася както за чушките и доматите, така и изобщо за всичко около нас. Така с малко думи, почти без думи се разбераме с баща ми. Виж с майка ми сме многословни - никоя не отстъпва последната дума. С нея отдавна всичко сме казали, разбрали,обсъдили и въпреки това не ни стигат нощите и дните , като се видим. 
 Отплеснах се, щях да казвам рецепта. 
 Та:
 влизам в градината и обирам всички узряли домати,
 същото със чушките,
 до лехата с чушките има патладжани, от тях 5-6,
 моркови колкото можах да извадя от спеклата се земя - щото отдавна не е валяло дъжд, пащърнак, също и една китка чубрица.
 Аз правя лютеницата по кукленска рецепта, обаче осъвременена , щото съм хитра.  Там в Куклен, бабата настъргваше доматите, а аз пъхам пасатора в кофата и всичко от доматите стават на пюре. После докато доматите се варят изчиствам чушките и ги режа на парчета в казана, после морковите и пъщърнака. След около 30 минути всичко е омекнало и пак пасатора и пак всичко на каша, а водата се е поизпарила. Тогава вече слагам голямата тава и в нея олио и с едно голямо сито и лъжица, прекарвам сместа и я прецеждам от люспи, семки и други, и разбърквам с олиото. После чубрица, магданоз , черен пипер , кимион - смлян и докато стане гъсто се вари и бърка. 
 Иии, то по-трудно се разказва бре!
 Тайната е , че вместо захар се слага една чаша мед.
  
        
        
  
          |