Явно, корените на човек са там, където ги усеща че са.
Колкото до мене си, не чувствам да имам корени където и да било. Така ми е протекъл живота, без корени. Където ми е най-хубаво, пускам някакви временни корени, ама винаги съм бил готов да щукна на някъде другаде.

Това дето го пишеш за сърцето, същото съм го гледал и аз. Навява всякакви мисли. Толкова много информация ни се стоварва на главите ежедневно, че е трудно да се смели. Тука преди години, гледах по телевизията. Даваха две клетки от сърце, под микроскоп. Всяка поотделно си тупти. Бутнаха ги двете да се долепят и за две-три туптения успяха да се синхронизират и да туптят като едно цяло.
Ами това, че всяка човешка клетка съдържа 50,000 РАЗЛИЧНИ вида протеини. Ми, трудно ми е да го възприема. Клетката я гледаш под микроскоп, за да я видиш, а съдържала толкова хиляди протеини, при това все различни. Това го чух по телевизията от устата на нобелов лауреат. Демек, знае какво говори.
Малко по малко всичко ще се изясни, но не всички ще бъдат готови за тая яснота.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш