духом или поне аз засега не съм срещала човек на когото това да не му се е случвало. Важното е и да паднеш да намериш в себе си сили да продължиш въпреки болката, да се бориш дори когато вече сам не вярваш в победата, да се надяваш на доброто дори когато надежда вече няма.

Та в тая връзка:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

Фармация тук, фармация там
дай ми, дай ми паркизан