Тука, в Хюстън, тъкмо си бях купил нова къща.
Имах приятелка тогава, която искаше да ми подари дърво. Помислих си, сигурно е видяла от Хрушчов. Той където ходеше, садеше дървета. Нищо лошо.
Жената, изхвърлила се, купила три годишна фиданка. Платила и да ми я докарат. Бре! Корените, заедно с пръстта, увити в зебло. В инструкцията изрично пишеше, зеблото да не се маха. Не знам защо. Сигурно да не изпопада пръстта.
Изкопах му достатъчно голяма дупка, пуснах го вътре, зарих го и го полях. И продължих да го поливам, както си пишеше.
Изкара първата зима, но на втората взе че измръзна. Не са ни лоши зимите. Пада сняг един - два пъти. Държи го няколко часа или няколко дни и толкоз. Това ни е зимата. Но дървото взе че измръзна. Ако в подаръка е имало някаква символика, значи измръзнало си е на време. В едно с отношенията ни.
На пролет, като взех да кося тревата, туй дърво само стърчи и грози. Заклатих го няколко пъти и взе че изпраска. Счупи се из корен. Нищо не остана над земята да напомня за него.
На следващият път, като тръгнах да кося, гледам на мястото на стъблото, стърчи филиз. Ама два пъти по-висок от тревата. Минах с косачката отгоре му и го изравних с окосената трева. На следващата седмица - пак. И на по-следващата. След това заминах отпуска. ОтнемА ме три седмици. Връщам се и не вярвам. Филиза станал човешки бой. Взех да го заобикалям. Това дръвче растеше като лудо. На бърза ръка надмина всички млади дръвчета наоколо.
В тази къща живях десет години. Дървото стана три пъти колкото къщата на височина. Най-високото дърво в махалата. По него се заселиха сума ти хвъркати. Каква гюрултия вдигаха само! Не им се меших. Беше в задния ми двор. Клоните му бяха толкова на гъсто, че от птичетата нищо не падаше долу. Оставаше по клоните. Изобщо това дърво, тъмна Индия беше нагоре по него. Може би затова толкова много птички си го избраха за къща.
Не съм ходил да го видя скоро. Нямам път от там. Трябва специално да се наканя. От нищо и никакво, а какво дърво стана!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш