Преди време все ми се случваше да зърна първите красиви нарциси за пролетта, на гробищата. ( Нямам нищо общо със задгробния живот, просто пътят ми... разбираш)
На припек, пробили през мръсният сняг, усмихват ти се някак си.
Не гробищата, нарцисите.
Не знам защо, но винаги те ми напомнят много повече за идващата пролет отколкото разните недорасляци от рода на кокичета и минзухари.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.