Явно си разбрала истината с цената на страданието.Ами разбира се,че ги има такива разбивачи,завоеватели,майстори,както искаш ги наречиТо това им е като хоби,игра,забавление,а може да се каже-и начин на живот.И лошото е,че докато играят,си вярват,че чувстват нещо-и после захвърлят играчката без дори да съжаляват или да се интересуват как се чувства тя.В магазина за играчки има много подобни,нови,с които отново да си поиграят отначало..Такива хора,според мен,избиват комплекси...и съвсем не са завиждане.Слагай бронята и напред,да не ти пука!