Ох,каката,толкова е подвеждащо общуването в нета,по-измамно нещо не съм срещала в реалния живот.
Може би защото на приказки всичко е възможно,няма пречки да градиш въздушни кули,да покажеш някому отблизо звездите,да го оплетеш в нежните,но здрави паяжини на лъжа,която храни и тебе в момента,не само изпадналото в плен същество на отсрещния комп...
Дори не мога да разбера с какво точно си имаме работа - след година и половина контакт,който отдавна е прехвърлил границите на обикновеното приятелство,след уверения във всички възможни човешки чувства ти се заявява,че:"извинявай,много се притеснявах през цялото време,че не мога да отговоря на чувствата ти" и т.н.
Нещо,което ,освен че ,меко казано,те изненадва, може да те накара да се самосъжалиш,за миг да срутиш досегашните си представи за живота(не толкова кратък) като цяло.
И ако не ти блесне измамата като огромен червен прожектор ,да си направиш ретроспекция на нещата,да подредиш пъзелчетата и сама да получиш настоящата картина,е,ако не направиш това,можеш да потънеш в безпросветно страдание,упреквайки за злощастния край само и единствено себе си.
Изглежда има такава порода нетни завоеватели,разбивачи на сърца,майстори
на красиви слова,отнасящи де що намерят у съответната жертва,та дори и материални неща.Това,последното най-много ги издава,но нейсе...
Какво ни остава?Онова досадно, но вярно - да се учим,има от какво...