*И кой!? Ти ли ще си таз, дет ще казва по какви правила ще се обсъждат мойте есеистични опити или аз!? Или ще кажеш, че си ги извлякла от мойте текстове! Че си се ОПИТАЛА да ги извлечеш, опитала си се! Ама под много голям въпрос е какво наистина си извлякла от яловия си опит! От което следва, че си извлякла своите си правила, по които да ме четеш, а не моите, както не и на останалите от клуба, които могат да си съставят собствени такива! /които не могат, да четат твоите/

*Ако пък ще адвокатничим на дявола, да взема и аз да ти съставя правилата, по които да се четат твойте писания , които могат да послужат също и като пояснения и предупреждения, какво може да се крие зад витиеватия ти, жонгльорски стил. А именно:

1.И да изразите и да не изразите почитание към авторката, винаги ще се отнася към вас с подозрение и съмнение в искрените ви намерения, щот смята, че най-добре познава порочната ви човешка порода, понеже непрекъснато се сблъсква професионалнои житейски с нея! Тъй че сте и ясни, колкото и да се правите на “света вода ненапита”, на “божа кравичка” и на “жертвен агнец”.

2.По който и начин да решите да изкажете съгласието си, винаги ще има неизвестно разминаване във възгледите, двусмислици не, а многосмислици.

3.На адворката се изпраща /по възможност реално/ не разни там целувки и рози, а солидни неща – вие сте длъжни да знаете точно какви! Няма тя да ви отваря очите за тоз, дет духа!

4.Каквото и да кажете, не забравяйте накрая да завършите с междуметието “мцу”и още един специфичен звук от многото възможни, на които реагира насърчително и дето сте длъжни сами да откриете ...

5. Отговорът ви непременно трябва да съдържа някоя от следните конструкции – можете да ползвате нейните!

И едно последно, допълнително правило: Винаги се отнасяйте с нужното разбиране, снизхождение, великодушие и опрощение на болезнено проявяващият и се житейски цинизъм, рожба на професионална и общественосоциална деформация! И вий да бяхте на нейно място, и вий щяхте да си го прихванете и да си го носите залепен като репей на опашката си, без да си го усещате!

Айде, приятно четене и писане!/щото аз, колкото и да се бъхтя никога няма да те стигна/