Не знам дали всеки получава това, което е заслужил. Аз много мислих, почти 2-3 години и не можах да разбера какъв бе моят грях, за да изпитвам толкова много болка. Най-близкият ми човек толкова много да ме нарани, само защото не можа да постигне това, което искаше!С какво заслужих толкова много болка? Дали с това, че търпях, когато той беше добре и не се интересуваше от моите проблеми. Наблюдавах отстрани как си живее живота, и се борех сама за оцеляването си. А сега, когато той има проблеми, цялата злоба излива върху мен. Дали защото аз се преборих? Или защото той раздели и проблемите на "мои" и твои"? Ако бяха "наши" може би всичко щеше да е различно.