от една страна - да,
но от друга страна - рядко има някой, който да не се е изненадал, че точно това си е надробил.
не знам защо, не знам как точно става, но съм забелязала, че астигматизмът у надробяващия почти без изключения е много много силно развит.
сигурно пак връз тази основа са поникнали летящите фрази като:
"къде го чукаш - къде се пука", ойде коньо в ряката", "нерде ямбол, нерде стамбул", "де е нивата, де е... забравих какво" ... и всичко това накрая може да се синтезира в:
"на крива ракета - космосът й крив"
само че докато забележиш, че конят ще се катурне в реката, или че нивата не може да се напои точно така, или че не чукаш по подходящото място и пр. (все атрибути на дробенето), ти някакси забравяш, че точно ти си чукал... карал каруца... изобщо - дробил. и че твоята ракета, в края на краищата е крива, а не космосът.(и тук почва кусането и сърбането)
и накрая какво? "те, те... те са виновни... аз нищо, само си чистя примуса..."
всичко това, обаче, е продукт на безсмъртните ни души (хлъц)(хлъц си беше чистак театралничене, колкото да покажа нужния апломб)(абе снощи изпих цели 4 чаши вино и не се напих, сигурно е било от приятната среда на винопиене, май че и оздравях, което си е далавера)(ох, аман от тези скоби!)
... изводът от всичките предскобия, вскобия и от това тук следскобие е следният - понякога пък, за разнообразие, можеш да чукаш с презумпцията че ей сега ще си...(тука неприлични думи), пък то вземе, че се спука на съвсем сполучливо място.
което обаче изобщо не нарушава вселенския принцип на чуко-пукането и дробе-сърбането, понеже ти пак, къвто си гламав, не си предвидил правилно... е, какво да се прави, шарен живот