земята се пробужда, ледове се топят, скали се рушат и се сгромолясват стенейки в бездната. Реките се втурват бързи и яростни, помитат подсилени дървета по пътя си. Трева показва връхчета измежду последните преспи сняг, искрейки мокра на фона на бледото немощно слънце. Минзухарите разтриват уморено очи, натежали от възрастта си и се приготвят за последната слънчева усмивка, която ще ги погали преди да заспят. Тогава детски глъч оглася дворовете и радостно чуруликане простора. Тогава искам да живея!