Много са крайни становищата , които застъпваш. Предполагам, че едно от обясненията е все пак навярно и младостта ти. Така ми се иска да вярвам, да повярвам, че има и такива щастливи случаи в живота, но нещо не мога. Прекалено може би съм се нагледал на истории с друго развитие. Разбери, дете, крайностите по правило раждат недоразумения. Не можеш да скъсаш с родителите си - в момента да, но изобщо - не. Не може да бъдеш сигурна в неща, коиот не зависят от теб - така със своята убеденост има опасност да въведеш в сериозна заблуда и другия...А той иска да бъде "заблуден" - да повярва, че приказката е за него...като мъж зная колко е изкусително да повярваш в своята изключителност.Ама, че глупост казах - като мъж... Все едно, че жените не изпадат в подобна заблуда...
Не зная, сега като се замислям все пак не мога да се въздържа да не те посъветвамда поразмислиш пак за бъдещето на връзката ви. Не мога да преодолея неприятното усещане, че наистина не си даваш сметка какво всъщност ти предстои.
Бог да ти е на помощ! И на двама ви, както и на хората с коиот сте свързани. Дано не съм прав.