Ей, Батко, в отпускарския период прочетох какви ли не отпускарски описания, във всеки клуб ги има. Всичките бяха и готини, и интересни, и да им завидиш. На никого не завидях. На никого- просто и аз си изкарах криво-ляво отпуската- починах си.
Но като прочетох твоето.....
Ех, дано Господ ме прости- завидях ти и си го пожелах- същото - усещанията, чувството, мястото....
Брех да му се не види- това не е ли ЩАСТИЕТО?
Ти си щастлив човек- па макар и месец в годината. Това не е никак малко.
Здрав да си още поне 25 години и все да е така.

И ако животът е един антракт,
безсмислен е актьорският ни опит...