Не обичам да изпадам в битовизъм и да говоря за себе си,но не знам защо на теб чувствам ,че мога да разкажа.Всичко за което каза като ,че ли го чувам за себе си.Даже наскоро ми казаха...след толкова много загуби как не загуби и духа си!? само аз си знам на каква цена излъчвам равновесието за което ти говориш. Сега съм стиснала зъби и очаквам поредния провал и му готвя философия за преглъщане.А освен това трябва да съм рамо на още четирима мъже кой от кой по разлюлени и несигурни които мислят в план...ама нали ти така каза....Може би и затова толкова много искам да имам до себе си единак,който да излъчва силата която все повече губя.... Е,много взех да откровенича и не се харесвам такава!Извини ме ,моля! Мълчанието е най-важното......всичко е мълчание...като вечността и безкрая.....