А защо да не поставим брака на плоскостта на застарялото приятелство, особено в случаи като моят - в който по-дълго съм била в пространството на този мъж, отколкото без него? Някога отдавна, пак поетеса - Надежда Захариева - ми предложи ключа към моя си брак. Простете за приблизителния цитат : "А в свободата, дето с тебе сме си дали за цял живот сме се оковали..."... Кво толкова - бракът може да бъде и общо пространство, общо минало, малко леност към промяна и добър - техничарски-хигиенен секс, от време на време - както и да звучи това изписано? П.С. Хъм - от толкова брак вече забравих къде е редно да се членува - разместване на ценностите - може би?