Познато ми е. На времето имах приятел, с когото си имахме такава уговорка: "хайде да пиеме по едно за да си помълчим". Някак си като че ли четехме мислите си с поглед.Разбирахме се с част от дума или една дума беше цял разказ. Просто него вече го няма. "Закачих" се за тебе, защото някак си като че ли влизам в психиката ти. Гордата самота. Настрана от стадото. "Аутсайдер" по смисъла на днешния бит по собствен избор, но удовлетворение от това. И на всичкото отгоре пълно неразбиране на околните. Едни го взимат за фукливост, други те броят за "откачалка". Трети ти вземат за темерут и се чудят на равновесието, което излъчваш, което според тях е без покритие. Представи си апартамента ми е скромно обзаведен, нямам дори теракот, а аз не изпитвам неудобство от това. Не знам защо си мисля, че разбираш за какво говоря.