|
Тема |
за дъждосвиреца [re: дъждосвирец] |
|
Автор |
тиг () |
|
Публикувано | 20.06.00 13:46 |
|
|
О, не, ЗАДОВОЛСТВОТО е част от осъществения идеал. Изглежда сме в общочовешка криза, защото наистина празнотата е един от компонентите ни. Точно празната приказка е нещото, което трябва да те кара да изпитваш задоволство, когато си го избегнал. Някъде скоро четох определение, което страшно ми допадна. Празната дума била едно помятане в Космоса. Знаеш ли, заобикалят ме хора, които изпитват неописуем страх от самотата и за да я избегнат са готови на всякакви компромиси. Аз не ги разбирам. Та те се самоограбват. Аз лично ненавиждам инерцията, навика. Оставям се на зодоволството обаче от тишината, от времето което прекарвам насаме със себе си, от това, че не допускам близки контакти по принуда и т.н. Опитай. Отпусни се. Не си внушавай, че трябва да го плащаш. Еволюирал си и имаш право да се радваш на това.
|
| |
|
|
|