Какво става , когато онова , за което тук се говори най-много си отиде? Когато вече любовта е "прегоряла". Когато тя , доколкото може да бъде познаваема ви е до болка позната. Когато ви се струва , че нищо вече не може да ви изненада. Когато , доскоро "Любов" се превърне в "Навик". Когато и да ви се иска ново начало , не можете да го имате , защото сте хванати в капана на семейството , създали сте деца , дом , стелажи в мазето и т.н. Бягате ли? Като така и така тук си мислим , че сме анонимни - що не кажете какво правите Вие ?! Или не се чувствате така? А-а-айде бе!