Е, не точно така! Поради факта , че си бях мързеливец, навремето се преборих да ми дадат един от първите персонални компютри в института (другите работиха на ИЗОТ-и и СМ-ки), а началничката не беше мързелива - беше некадърна и в това е проблемът: работливият некадърник нанася мнго повече поражения от мързеливецът. И май на тия години вече предпочитам другите да работят за мене, а ако не мога да ги накарам да свършат работа - налага се аз да я свърша. И май вече не се кефя много от работата си - искам да работя като уреждач на гуляи, като готвач (ама главен) на заведение на открито (нека Готвачът да не се сърди), като моряк на малък кораб, като дружинна ръководителка на "трудни деца" (то лесни има ли!?) и ..... какво ли не! Защото : Важно е да правиш каквото си искаш! А, аз май никога не съм искал да правя НИЩО! Това не ти ли прилича на бъртвежи на един умопобъркан!? Май е време за МОРЕ!