Хей, приятел ако ти полудяваш, аз съм направо луд за връзване! Сам съм. Никога не съм се женил и чак сега, на 48 се запознах с жена, каквато не бях познавал. Хубава, интелектуалка,невероятно "точна", честна, пряма, необременителна. Питай ме какво ми стана откакто я познавам Не искам да я загубя, а непрекъснато правя гаф след гаф. Напивам се в нейно присъствие. В пияно състояние съм направил най-голямата гнусотия на която някой е способен да направи и самия аз бих осъдил най-тежко: обяснил съм се в любов на дъщеря и. Всеки път усещам как я губя, моля я да ми прости поредния гаф, не знам дали наистина ми прощава или от благородство не ме изритва, защото знае, че съвсем ще се срина и след всяка нейна прошка, аз забърквам поредния гаф. Стигнах до там, че цял период от време хвърлях луди пари по проститутки, период в който тя имаше крещяща нужда от материална помощ и стоически се оправяше сама и на всичкото отгоре взех, че и го казах. Е това драги е лудост. От всичко на Света най-не искам да я загубя, нуждая се от нея, а се държа като "обсебен". Кой да ни помогне?