Мило е, че се вълнувате, но не трябва да се притеснявате за мен, защото това, което ви изглежда като проблем или недостиг, за мен е нещо желано. Ние, единаците (не съм сам, естествено), пътуваме към общността и общуването по обратния за вас път. После - когато пристигнем - идентификацията с тази общност може да бъде дори и по-силна и по-трайна от тази при хората-неединаци, защото извира отвътре. С две думи, аз - единакът - си избирам много внимателно (макар и не винаги строго рационално) тази принадлежност, която пасва на нещата, които искам и харесвам и към които се стремя. Харесва ми да седя на маса, например, но не на коя да е и не с кой да е. Отворен съм към нови хора - приемам ги без предубеждения и им давам шанс да бъдат някой за мен. Ако не успеят - мога и без тях. В този смисъл съм асоциален - нямам нужда да общувам с кой да е и не искам кой да е да общува с мен. Мога и сам да си пия питието и да не съм самотен. Изобщо, самотен съм или съм несамотен точно толкова, колкото и неединакът. Прави сте, че липсата на доброта и любов би била проблем и за мен, но не липсата на нечия доброта и на нечие внимание и на нечия любов. Единакът не се чувства по-добре от това, че някой или много хора го обичат-ценят-харесват, даже това може да му тежи. Единакът има нужда от любовта-харесването-вниманието на точно тези хора, които той обича-харесва-цени. Може да са малко, може и да са много, при различните единаци количеството е различно. При единака философията на битието и съзнанието не важи. Социалността му извира от неговите ценности - материални и нематериални - колко от едните и колко от другите, пак зависи от единака. Сродните на единака души не са задължително единаци, но са задължително хора със същата подредба на ценностите. Независимо от битието.